А под дърво яворово едно ми младо терзийче.

Божана из път вървеше и на терзийче думаше.

-Терзийче,  младо комшийче, я ми уший елече.

Без аршин да го размериш, без ножица да го разкроиш и без игла да го ушиеш.

-Яз че ти ушием елече, на очи че го разкроим и без игла че го ушием

Ама ти ми омеси погача. Без сито брашно да сееш, без вода да е замесиш и без огин да я опечеш.

-Ти ми уший елече яз че ти омесим погача. През клепки брашно че сеем, със сълзи че я замесим,

На гърди че я опечем та двама да ядем.

Любов, вълшебнице крилата, най-сладка болка на душата.