-Айде , Котьо , айде. Улизай бърже , че ша излезе жежкото . А сега да надробиме и на кокошките . Дадооме на кравата , на овцете , ама требе и на кокошките да фърлиме . Утре яйчице ша дириме с тебе . Е , пущината , спре да вали . Ама къв снег , а ! Ша фърлиме на кокошките , па ша донесеме с тебе дръвца , набагваме печката , точиме каничката с винце , пущиме талавивизора , па ша си пръжнеме нещо у тиганя . Е , Нова година иде . Празника треба да си напраиме с тебе .
Говореше стареца на котето и дробеше на кокошките .
-Па , утре , като съмне , ша напраиме с тебе една убава пътечка до портата . Ша изринеме ланския снег . Добре навале . И тебе ти е добре при мене . Ти саминко и яз сам , дружинка сме си . Ама нещеш да насечеш дръвца . Нещеш снега да ринеш ! Само кревата пазиш и като лопна тиганя си пръв . Котьо , чу ли нещо, или яз вече от тая самота гласове чувам ? Ма , като че ли некой вика ? Я да видиме .
-Тате , татеее , ела отвори портата , татеее …
-Зорничке , ти ли си ? Чекай , дъще , чекай да зема лопатата . Яз по обед ринах , ама пущината снег па навале и те , затиснал портата .
Взе Стареца лопатата и бързо започна да изрива снега .
-Ама то и Ването е с тебе , айде влазяйте , заповедайте ! Ох , дедино момченце ! Айде бързо вътре , че целите сте у снег .
Изтупаха се на тераската и влязоха тримата вътре .
-Зорничке , как у тоа снег , тате , идете ? И ти , у това положение … Що сте двамата , къде е зетя ?
- Ами , тате , Симо като нов , на него се падна на Нова година да е на работа . Нали вече е машинист . Стана ми криво . Мислих , мислих и решихме с Ването да дойдем при теб .
-Деденце , ти си сам и ние с мама сме си самички , по-добре да сме си заедно . Утре ще ми направиш ли сурвачка ? Ама дрянова нали ? А пък аз ще направя най-големият снежен човек на света !
-Дадено , Ване . Кат съмне с тебе ша идеме до Мечин дол , там има дрен и ша отсечеме най-убавата дреновица . Айде , събличайте се , събувайте се , яз ша фърла на кокошките и после ша напаля и у твоята стая , Зорничке . С кво дойдохте , с рейса ли ? Па не съм го чул ?
-О , едва стигнахме до долният край на село , там до леля Цанка . От там пеша .
Боже , Зорничке , ами ти бе , тате , у това положение …
Няма страшно . Пада се чак към 21 януари . Нищо ми няма . Аз съм от здрав сой . На тебе съм се метнала , мама така казваше . Баба нали на сечището те е родила ?
Така е . Ама сега е друго . Па казваш има време ? Ване , утре ша ти извада и шайничката . Добре , че дойдохте ,то и Симо да беше ,та да ми опита винцето , ама кво да се прави … Нищо , ша му занесете една тубичка . Ей , раздъдрах се с вас , а то ша се смрачи и кокошките гладни ша легнат . отивам да им фърла , па после цела нощ ша празнуваме . Ване , я си пущи талавизията . Яз и дръвца ша донеса . Котьо , идваш ли с мене ? А , нещеш , женко мъничка , сега . Имаш си компания
Излезе Стареца навън , тръгна към курника . Сърцето му радостно туптеше , беше му топло ,топло на душата .
Те , апнете си па легайте . Видите ли къв мързел съм станал . Не изринах до портата , а Зорничка и Ването дойдоха . Ама сега ша направа една убава пътека , та Новата година да дойде , да влезе .
И исрина снега , направи пътеки и до портата , до обора , до курника . Внесе дърва , напали печката в стаята не дъщеря си , наточи вино от избата и се прибра .
-Чекай да се преоблека , да се постегна , нали гости имам .
-Ей , деденце , ти си като нов !
-Празник е , Ване , па нали си ми и на гости дошъл . Зорничке , извадих трушийка , те и винце , па ша резнаме месце да си пръжнеме .
-Тате , аз нося баница с късмети , пита съм опекла и разни …
-Деденце , подарък ти носиме !
-Ване , стига де, после подаръка , като стане 12 часа .
-Немаше нужда , деца , вие сте ми на-големия подарък . Яз не съм ви зел нищо , ама имам некой лев да ви дам , па вие си купете квото ви треба . Ване , отсекох ти едно клонче от бора да си направиш елхичка .
-Ох , деденце , ти мой ! Знаеш ли как ми беше мъчно , че нямам елха? Ама ти си най-големият дядо на света . Коти , хайде да украсяваме .
Вечерта пристъпваше на пръсти , любопитно надникваше през прозорците на сгушените къщи . Ето там светнаха , а тук няма никой . Еее чак горе също светна . Не е малко селото , ни малко са останалите хора . Повечето къщи са тъмни .
-Хайде , тате , Ване , идвайте да сядаме . Всичко съм сложила . Почват новините , Ване , я увеличи да чуем последните новини са тази година , че и за този век .
-А и за хилядолетието ли , мамо ?
-Много знаеш бе , двдовото .
хСеднаха около масата. Всичко имаше , баничка с късмети , питка , месце, орехи , винце и какви ли не вкусотии . Топлината изпълваше стаята . Светлината от крушката беше някак си празнична , грееше . Печката бумтеше весело . Пукаха цепениците . Ването зачервил бузки , търкаляше едно кълбо и тичаха с Котьо да го гонят . Телевизионният говорител с приповдигнат тон четеше последните новини .
„ Ех , че е хубаво да съм си в къщи ! Симо къде ли пътува сега ? Да беше мама жива … „
„ Добре , че децата дойдоха . Не съм саменичък … Мария , Мария , що те няма вече … „
Тихичко си въздъхнаха Старецът и Зорничка .
-А , започва програмата , Коти , хайде да танцуваме . Дядо , виж как танцуваме с Коти , ела и ти с нас .
-О , деди , аз тия танци ги немога . тия са нови , ваши . Наште беха други .
-Деденце , а това хоро не е ли твоето ? Хайде ела да го играем . Мамо , ти можеш ли да играеш дядовото хоро ?
-Това не е хоро , това е ръченица , Ване .
-Добре де , ама елате да танцуваме .
-Ръченицата не се танцува , а се играе ето така .
-Зорничке , недей де , по-полека …
-Няма страшно . Хайде, Ване , ето първо това краче , а сега другото . Така . Тате , ела му покажи как се прикляква . Ха така ! Браво , тате ! Виждаш ли , Ване , дядо ти как играе ?
Весело , весело , весело е ! Нова година идва . Хайде да скрием дълбоко мислите , тъгата . Поне една нощ да е топло и бумтящо в гърдите ни , като огъня от цепениците .
-Хайде , нарязах баничката , взимайте да видим на кой какво се пада . Ох ! Ох , тате …
-Какво стана ?
-Като че ли някой ме удари през кръста .
-Я ела легни си . Що ти требаше да играеш ! Легни , легни де , да не стане некоя беля .
-Ох , ох , ето пак . А , тате , май се почва . Сложи една тенджера с вода на печката , е там до чайника аз отивам в моята стая . На мама в скрина са чаршафите нали , ох , ммм …
-Мамо , какво ти става ? Майче , моля ти се , майчице …моя !
Ването стискаше ръката на майка си и я гледаше уплашено .
-Няма нищо , Ване , не бой се . Стой тук с Котьо , гледай ,гледай телевизия , хапни си баничка я си вземи да видим какво ще ти се падне .
-Зорничке , легни си тате , яз ша ида да извикам баба Иглика и ша кажа на кмета да са обади по талифона да града та да пратат линейка . Ване , ти пази мама аз сега ша дойда .
Стареца хукна на вън заябравяйки и полушубката да си вземе . „ Добре , че пъртината изринах .Добре , добре . Айде , Старец , айде по-бързо ,че току виж станала белята . Боже , моля те , Боже , грешен съм ! Молим те , запази чедото ми само тя ми е на света . Молим те , Боге ,курбан ша ти стора ! Овен ша заколям ! Молим те , Боже ! „ Тичаше по пъртинката Стареца и нареждаше на глас . Снежинките се гонеха , въртяха се в луд танц , весело им е , Нова година идва …
-Сега , Ване , слушай ме . Небой се и ми помогни . Дай ми кърпата да взема чайника , иди в килера , вземи лигена и го донеси в нашата стая . Хайде , моето момче , ти си ми най-силното и добро дете .Зорничка тръгна полека с чайника . Ването взел лигена вървеше след нея . В стаята беше топло и миришеше на дюли . Жлътнали се на гардероба , те любопитно надничаха . Изведнъж някаква топлина се разля по краката на младата жена . Сърцето и подскочи .
-Ване , а сега иди отатък , гледайте с Котьо телевизия , хапни си баничка … дядо всеки момент ще си дойде …
-Майчице , не искам да те оставя тук сама , нека да съм с теб !
-Сега иди отатък и аз ще те извикам след малко. Моля те , моето момче ! Не бой се , хайде отивай…
-Добре , мамо , отивам , ама ще оставя вратата отворена , да чуя като ме викаш …
-Ох … моля те … хайде отивай бързо …
Колко голяма и празна се стори стаята на момчето . Котьо се погали в краката му , измяука … „ Какво му става на моят приятел , защо не ме погали , какво им стана на всички , къде хукнаха ?” Чудеше се котешката главица . Ването стоеше до вратата , взирайки се в светлината , която идваше от стаята на мама . Малкото коридорче му се виждаше като дълъг и тъмен тунел . кога ще дойде дядо му ? Тая баба Иглика за какво ли му е потрябвала ? Защо ще викат линейка , а тя как ли ще дойде в този сняг ? Хиляди големи и сложни въпроси се въртяха в малката главица . минутите не бързаха . Б авно , бавно се точеха . От вън се чуха гласове . Най-после ! Отупвайки крака влязоха баба Иглика и Стареца .
-Ване , къде е мама ?
-В нашата стая е , а аз пазя тука , мама така ми каза . Тя ще ме извика . Стойте , стойте , невлизайте аз я пазя .
-Добре , ти стой тука , а аз …
В това време се чу силен детски плач . Баба Иглика се втурна в стаята . Стареца се вцепени . Ването с почуда гледаше затворената врата . времето спря . Това е най-дългият миг на света . Господи !
Вратата се отвори .
-Мома , Старец ! Да ти е честита мома . Ване , сестриче си имаш .
-Искам да я видя , искам при мама .
-Хайде елате да видите най-хубавата мома .
Двамата мъже пристъпиха плахо в стаята . Зорница лежеше уморена , усмивка грееше на лицето и
И като че ли цялата тя излъчваше някаква светлина .
-Тате , колко е часа ?
-Единайсет и двайсет е , Зорниче .
-Ех , защо не почака малко , моето момиченце ! Сега ще трябва да те запишем в старата година , в миналият век че си родена .
-Нищо , Зорниче , здраве да е ! Точно така е трябвало да стане . зърното се сее на есен, па се жъне на другата година . Нашата мома сега се роди ,да ни е жива и здрава ,ама нали ще расте , ще порасте , ще стане майка, живот и здраве у новия век . Нали ти и Ването и сички млади от тоя век сте хората на новия век . Нищо , дъще, нищо , почивай си …
Галеше Стареца челото на дъщеря си , говореше , говореше , а сълзите се стичаха по скулите му .
Малкото момиченце чистичко , червеничко , повито в новите чаршафи на баба Мария , която може би някъде от горе виждаше всичко, спеше своят първи сън до мама . Сънуваше ли ? Кой знае . Ването я гледаше любопитно . Баба Иглика оправяше нещо припряно . От кухнята се чуваше новогодишното поздравление на президента . Котьо свит на леглото обиден , че никой не му обръща внимание , спеше .
На масата баницата с късметите беше непокътната .
Никой още незнаеше какъв късмет ще му се падне .
На вън снегът вали ,вали , вали …
Нова година е ! Настъпваше новият век !
.Тази истинска приказка е написана преди десет години .