Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2010 10:34 - Стара тема
Автор: aktrisa Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1114 Коментари: 1 Гласове:
1



 -С Т А Р А   Т Е М А

-Айде , Котьо , айде. Улизай бърже , че ша излезе жежкото .  А сега да надробиме и на кокошките .  Дадооме на кравата , на овцете , ама требе и на кокошките да фърлиме . Утре яйчице ша дириме с тебе .  Е , пущината , спре да вали .  Ама къв снег , а !  Ша фърлиме на кокошките , па ша донесеме с тебе дръвца , набагваме печката , точиме каничката с винце , пущиме талавивизора , па ша си пръжнеме нещо у тиганя  .  Е , Нова година иде . Празника треба да си напраиме с тебе .

Говореше стареца на котето и дробеше на кокошките .

-Па , утре , като съмне , ша напраиме с тебе една убава пътечка до портата . Ша изринеме ланския снег . Добре навале . И тебе ти е добре при мене .  Ти саминко и яз сам , дружинка сме си . Ама нещеш да насечеш дръвца . Нещеш снега да ринеш ! Само кревата пазиш и като лопна тиганя си пръв . Котьо , чу ли нещо, или яз вече от тая самота гласове чувам ?  Ма , като че ли некой вика ? Я да видиме .

-Тате , татеее , ела отвори портата , татеее …

-Зорничке , ти ли си ? Чекай , дъще , чекай да зема лопатата . Яз по обед ринах , ама пущината снег па навале и те , затиснал портата .

Взе Стареца лопатата и бързо започна да изрива снега .

-Ама то и Ването е с тебе , айде влазяйте , заповедайте ! Ох , дедино момченце ! Айде бързо вътре , че целите сте у снег .

Изтупаха се на тераската и влязоха тримата вътре .

-Зорничке , как у тоа снег , тате , идете ? И ти , у това положение …  Що сте двамата , къде е зетя ?

- Ами , тате , Симо като нов , на него се падна на Нова година да е на работа . Нали вече е машинист . Стана ми криво . Мислих , мислих и решихме с Ването да дойдем при теб .

-Деденце , ти си сам и ние с мама сме си самички , по-добре да сме си заедно . Утре ще ми направиш ли сурвачка ? Ама дрянова нали ? А пък аз ще направя най-големият снежен човек на света !

-Дадено , Ване . Кат съмне с тебе ша идеме до Мечин дол , там има дрен и ша отсечеме най-убавата дреновица . Айде , събличайте се , събувайте се , яз ша фърла на кокошките и после ша напаля и у твоята стая , Зорничке . С кво дойдохте , с рейса ли ? Па не съм го чул ?

-О , едва стигнахме до долният край на село , там до леля Цанка . От там пеша .

Боже , Зорничке , ами ти бе , тате , у това положение …

Няма страшно . Пада се чак към 21 януари . Нищо ми няма . Аз съм от здрав сой . На тебе съм се метнала , мама така казваше . Баба нали на сечището те е родила ?

Така е . Ама сега е друго . Па казваш има време ? Ване , утре ша ти извада и шайничката . Добре , че дойдохте ,то и Симо да беше ,та да ми опита винцето , ама кво да се прави … Нищо , ша му занесете една тубичка .  Ей , раздъдрах се с вас , а то ша се смрачи и кокошките гладни ша легнат . отивам да им фърла , па после цела нощ ша празнуваме . Ване , я си пущи талавизията . Яз и дръвца ша донеса . Котьо , идваш ли с мене ? А , нещеш , женко мъничка , сега . Имаш си компания

Излезе Стареца навън , тръгна към курника . Сърцето му радостно туптеше , беше му топло ,топло на душата .

Те , апнете си па легайте . Видите ли къв мързел съм станал . Не изринах до портата , а Зорничка и Ването дойдоха . Ама сега ша направа една убава пътека , та Новата година да дойде , да влезе .

И исрина снега , направи пътеки и до портата , до обора , до курника . Внесе дърва , напали печката в стаята не дъщеря си , наточи вино от избата и се прибра .

-Чекай да се преоблека , да се постегна , нали гости имам .

-Ей , деденце , ти си като нов !

-Празник е , Ване , па нали си ми и на гости дошъл . Зорничке , извадих трушийка , те и винце , па ша резнаме месце да си пръжнеме .

-Тате , аз нося баница с късмети , пита съм опекла и разни …

-Деденце , подарък ти носиме  !

-Ване , стига де, после подаръка , като стане 12 часа .

-Немаше нужда , деца , вие сте ми на-големия подарък . Яз не съм ви зел нищо , ама имам некой лев да ви дам , па вие си купете квото ви треба . Ване , отсекох ти едно клонче от бора да си направиш елхичка .

-Ох , деденце , ти мой ! Знаеш ли как ми беше мъчно , че нямам елха?  Ама ти си най-големият дядо на света . Коти , хайде да украсяваме .

Вечерта пристъпваше на пръсти , любопитно надникваше през прозорците на сгушените къщи . Ето там светнаха , а тук няма никой . Еее чак горе също светна . Не е малко селото , ни малко са останалите хора . Повечето къщи са тъмни .

-Хайде , тате , Ване , идвайте да сядаме . Всичко съм сложила . Почват новините , Ване , я увеличи да чуем последните новини са тази година , че и за този век .

-А и за хилядолетието ли , мамо ?

-Много знаеш бе , двдовото .

хСеднаха около масата. Всичко имаше , баничка с късмети , питка , месце, орехи , винце и какви ли не вкусотии . Топлината изпълваше  стаята . Светлината от крушката беше някак си празнична , грееше . Печката бумтеше весело . Пукаха цепениците . Ването зачервил бузки , търкаляше едно кълбо и тичаха с Котьо да го гонят . Телевизионният говорител с приповдигнат тон четеше последните новини .

„ Ех , че е хубаво да съм си в къщи ! Симо къде ли пътува сега ? Да беше мама жива … „

„ Добре , че децата дойдоха . Не съм саменичък … Мария , Мария , що те няма вече … „

 Тихичко си въздъхнаха Старецът и Зорничка .

-А , започва програмата , Коти , хайде да танцуваме . Дядо , виж как танцуваме с Коти , ела и ти с нас .

-О , деди , аз тия танци ги немога . тия са нови , ваши . Наште беха други .

-Деденце , а това хоро не е ли твоето ? Хайде ела да го играем . Мамо , ти можеш ли да играеш дядовото хоро ?

-Това не е хоро , това е ръченица , Ване .

-Добре де , ама елате да танцуваме .

-Ръченицата не се танцува , а се играе ето така .

-Зорничке , недей де , по-полека …

-Няма страшно . Хайде, Ване , ето първо това краче , а сега другото . Така . Тате , ела му покажи как се прикляква . Ха така ! Браво , тате ! Виждаш ли , Ване , дядо ти как играе ?

Весело , весело , весело е ! Нова година идва . Хайде да скрием дълбоко мислите , тъгата . Поне една нощ да е топло и бумтящо в гърдите ни , като огъня от цепениците .

-Хайде , нарязах баничката , взимайте да видим на кой какво се пада . Ох ! Ох , тате …

-Какво стана ?

-Като че ли някой ме удари през кръста .

-Я ела легни си . Що ти требаше да играеш ! Легни , легни де , да не стане некоя беля .

-Ох , ох , ето пак . А , тате , май се почва . Сложи една тенджера с вода на печката , е там до чайника аз отивам в моята стая . На мама в скрина са чаршафите нали , ох , ммм …

-Мамо , какво ти става ? Майче , моля ти се , майчице …моя !

Ването стискаше ръката на майка си и я гледаше уплашено .

-Няма нищо , Ване , не бой се . Стой тук с Котьо , гледай ,гледай телевизия , хапни си баничка я си вземи да видим какво ще ти се падне .

-Зорничке , легни си тате , яз ша ида да извикам баба Иглика и ша кажа на кмета  да са обади по талифона да града та да пратат линейка . Ване , ти пази мама аз сега ша дойда .

Стареца хукна на вън заябравяйки и полушубката да си вземе . „ Добре , че пъртината изринах .Добре , добре . Айде , Старец , айде по-бързо ,че току виж станала белята . Боже , моля те , Боже , грешен съм ! Молим те , запази чедото ми само тя ми е на света . Молим те , Боге ,курбан ша ти стора ! Овен ша заколям ! Молим те , Боже ! „ Тичаше по пъртинката Стареца и нареждаше на глас . Снежинките се гонеха , въртяха се в луд танц , весело им е , Нова година идва …

-Сега , Ване , слушай ме . Небой се и ми помогни . Дай ми кърпата да взема чайника , иди в килера , вземи лигена и го донеси в нашата стая . Хайде , моето момче , ти си ми най-силното и добро дете .Зорничка тръгна полека с чайника .  Ването взел лигена вървеше след нея . В стаята беше топло и миришеше на дюли . Жлътнали се  на гардероба , те любопитно надничаха . Изведнъж някаква топлина се разля по краката на младата жена . Сърцето и подскочи .

-Ване , а сега иди отатък , гледайте с Котьо телевизия , хапни си баничка … дядо всеки момент ще си дойде …

-Майчице , не искам да те оставя тук сама , нека да съм с теб !

-Сега иди отатък и аз ще те извикам след малко. Моля те , моето момче ! Не бой се , хайде отивай…

-Добре , мамо , отивам , ама ще оставя вратата отворена , да чуя като ме викаш …

-Ох … моля те … хайде отивай бързо …

Колко голяма и празна се стори стаята на момчето . Котьо се погали в краката му , измяука … „ Какво му става на моят приятел , защо не ме погали , какво им стана на всички , къде хукнаха ?”  Чудеше се котешката главица . Ването стоеше до вратата , взирайки се в светлината , която идваше от стаята на мама . Малкото коридорче му се виждаше като дълъг и тъмен тунел . кога ще дойде дядо му ? Тая баба Иглика за какво ли му е потрябвала ? Защо ще викат линейка , а тя как ли ще дойде в този сняг ? Хиляди големи и сложни въпроси се въртяха в малката главица . минутите не бързаха .  Б авно , бавно се точеха . От вън се чуха гласове . Най-после ! Отупвайки крака влязоха баба Иглика и Стареца .

-Ване , къде е мама ?

-В нашата стая е , а аз пазя тука , мама така ми каза . Тя ще ме извика . Стойте , стойте , невлизайте аз я пазя .

-Добре , ти стой тука , а аз …

В това време се чу силен детски плач . Баба Иглика се втурна в  стаята . Стареца се вцепени . Ването с почуда гледаше затворената врата . времето спря . Това е най-дългият миг на света . Господи !

Вратата се отвори .

-Мома , Старец ! Да ти е честита мома . Ване , сестриче си имаш .

-Искам да я видя , искам при мама .

-Хайде елате да видите най-хубавата мома .

Двамата мъже пристъпиха плахо в стаята . Зорница лежеше уморена , усмивка грееше на лицето и

И като че ли цялата тя излъчваше някаква светлина .

-Тате , колко е часа ?

-Единайсет и двайсет е , Зорниче .

-Ех , защо не почака малко , моето момиченце ! Сега ще трябва да те запишем в старата година , в миналият век че си родена .

-Нищо , Зорниче , здраве да е ! Точно така е трябвало да стане . зърното се сее на есен, па се жъне на другата година . Нашата мома сега се роди ,да ни е жива и здрава ,ама нали ще расте , ще порасте , ще стане майка, живот и здраве у новия  век . Нали ти и Ването и сички млади от тоя век сте хората на новия век . Нищо , дъще, нищо , почивай си …

Галеше Стареца челото на дъщеря си , говореше , говореше , а сълзите  се стичаха по скулите му .

Малкото момиченце чистичко , червеничко , повито в новите чаршафи на баба Мария , която може би някъде от горе виждаше всичко, спеше своят първи сън до мама . Сънуваше ли ? Кой знае . Ването я гледаше любопитно . Баба Иглика оправяше нещо припряно . От кухнята се чуваше новогодишното поздравление на президента . Котьо свит на леглото обиден , че никой не му обръща внимание , спеше .

На масата баницата с късметите беше непокътната .

Никой още незнаеше какъв късмет ще му се падне .

На вън снегът вали ,вали , вали …

Нова година е ! Настъпваше новият век !

 

 

 .Тази истинска  приказка е написана преди десет години .



Тагове:   нова година,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tera - Много хубаво си го написала :)
30.12.2010 11:18
Съвсем истински звучи. А ако е истинска приказката момиченцето ще стане утре на 11 години, така ли е? :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aktrisa
Категория: Изкуство
Прочетен: 50002
Постинги: 58
Коментари: 4
Гласове: 52
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031