Нощно  интервю

Няма луна. Цялото небе е посипано със звезди. Това са росните капчици небесни. Ето там една Звездица тръгнала на някъде, примигва.

-Здравей, Звездице хубавице. Къде си се запътила?

-Миг… миг… миг… летя си за някъде …

-За къде ?

-Тайна, ха, ха, ха … миг … миг …

-Сама ли си ?

-О, не. Съдби, съдби …

-Може ли да ги поздравя ?

-Опитай … миг …миг … миг …

-Здравейте … накъде ?

? – Аз се прибирам в къщи. След няколко часа , куфарите , такси , отключ и в къщи. Душ и най-после в моето легло. Ох, блаженство, ще спя 3 дена!

-Хубаво е да се върнеш в къщи.

? – Да. Обожавам да се връщам у дома. Почти съм обиколила света, но моят дом е най-любимото ми място.

-Е, чудесно, след няколко часа сте там. Приятно завръщане.

? – Благодаря. Вие коя сте?

-Е , да, да. Всичко хубаво. А Вие , господине, за къде пътувате ? Извинете че Ви прекъсвам.

? – Извинена сте. Командировка съм. Трябва да прегледам тези чертежи.

-Успех, приятна работа.

? – Мерси, мадам.

-Чудесно произношение. Владеете го явно.

? – Произход. Благодаря за вниманието.

-Какво четете, мила госпожо?

?- Списание. Немога да заспя. Мисля за внучето ми.

-Послушайте музика. Помага. Приятно пътуване. А, Вие …

?- Не ме питайте, моля Ви нищо. Тежък е поводът по който пътувам.

-Извинете. Всичко отминава. Кураж. Лек път…  А, Вие, госпожице?

? – Мога ли да споделя нещо с Вас? На никого немога да кажа. Обичам го.

-Завиждам Ви. А, там вече спят …

Стюардеса – Къде отивате, там е кабината на пилотите, строго забранено е да се влиза!

-Знам. Само ще ги поздравя … мислено … Звезден привет! Няма да Ви преча, искам само да Ви кажа, че Ви се възхищавам. Вие сте моите звездни герои!

Пилот 1 – Много сте мила, благодарим Ви. Не ни пречите.

-Е, все пак. Аз само за малко. Вие сега се връщате, или отивате ?

Пилот 1 – Връщаме се. После почивка и пак.

Пилот 2 – Прибирам се, купувам си колело и отивам в планината, там имам къщичка и с жена ми обожаваме тава място, но искам да си взема колело, за да си правя преходи.

-Е, чудесно.

Стюардеса – Моля Ви, бъдете любезна и напуснете кабината! Всъщност от къде се взехте? Няма Ви в списъка на пасажерите?

-Да, така е. Аз не съм пасажер. Моето място понякога е нощем на едно малко балконче. Седя и гледам звездите. Видях  ви сред тях и се зарадвах, че има с кой да си поговоря. Благодаря Ви на всички. Бяхте много любезни да се запознаем и да си разменим думичка, две. Желая Ви успешен полет. Аз мислено ще бъда с Вас.

  От душа и сърце с любов, тук от балкончето.

 Нощ. Юни. 2010г.